Един проект се случва наоколо. Заинтригува ме, че това е първия проект у нас, в който артистът е включен в дългосрочно сътрудничество между науката и социалния бизнес. Разглеждала съм няколко такива чужди колаборации между бизнес, наука и артист.
На 1 февруари присъствах на събитие в галерия Квадрат 500, където авторът Мария Налбантова, заедно с куратора на изложбата Мартина Йорданова, представи “Райско блато” . Изложбата е повлияна от артистичната резиденция на Драгоманското блато по проекта “WaterLands”, 5-годишен проект, финансиран от Зелената сделка на ЕС, който има за цел да възстанови увредени влажни зони в цяла Европа. В нашата страна ще се работи за защитена територия Драгоманско блато.
Партньори по проекта от България са WWF и Сдружение за дива природа БАЛКАНИ. Ето анонса от техния сайт за колаборацията:
„За първи път в България учени и артисти обединяват усилия в дългосрочна научно-творческа резиденция в името на опазването на Драгоманското блато, най-голямата влажна зона във вътрешността на страната. В рамките на четири години визуалният артист Мария Налбантова ще работи рамо до рамо с екипите на WWF и Сдружение за дива природа БАЛКАНИ по международния проект WaterLANDS.“
Има твърдения, че смисълът на съвременното изкуство се крие предимно в способността му да ни обединява, да подпомага себеопознаването, да предполага с тънкия усет на художника. Но ако попаднете на изложба просто защото сте влезли в галерия и имате добро отношение към изкуството, трудно ще я разберете. Мисля, че това се дължи на нуждата съвременното изкуство да се преживее заедно с художника, да се проследява, да се чува, обмисля и дискутира.
По време на разговора в Квадрат 500 се впечатлих от системния инженерен подход на Мария Налбантова, както и от способноста ѝ да свърже различни дейности при подготовката на изложбата – да кандидатства в проект със Сдружение за дива природа БАЛКАНИ и WWF, да работи на терен един месец, да наблюдава екосистемата, да се включи в живота ѝ, да работи с местните общности, да участва в международна група за изследване на нови материи от природни материали, да избере тръстиката като материал, да намери начин да я превърне в ефирна текстилна материя, да измисли светещите ботуши и да постави моменти от фотокапаните в тях, да проведе перформативен уъркшоп за рязане на тръстика в Бизнес Парк София, да организира специалисти за различните операции по създаване на арматурата, светлинните и звукови ефекти на изложбените тела, да събира документални данни, да реализира процеса, да се среща с хора, да ги води на блатото. Това е обединение различни проекти и процеси, съвместна работа на науката, бизнеса и изкуството.
Преди няколко години открих за себе си визуалния артист Мария Налбантова. Открих я първо чрез колекцията сапуни „Прекрасна нова хигиена“, 2020 г., която бе представена в галерия Сариева в Пловдив. Спомням си, че тези изящни, безценни, носещи надежда и също леко иронични сапуни, ме накараха да се усмихна в онези времена на Covid изолация. После проследих инсталацията “Чиста работа” и наградата База за млад артист през 2020 година. Също Мария ми напомни за Марина Абрамович, но няма двама подобни артисти и вярвам интересното предстои. През последните четири години понякога ми попадаше информация за нея и тези дни разгледах и другите ѝ проекти, и с радост забелязвам, че отношението ѝ към природата, техниката и труда е останало много живо, реално и позитивно. Съжалявам, че не съм посетила изложбата ѝ „Оръдия на труда“ или „Пейзажи на метър“. Както и че не съм проследила работата ѝ по проекта „Книгоразделители“. Времето е пред нас.
Към края да обобщим, че връзката на бизнеса с науката е очевидна, съществена, търсена и стимулирана по различни програми. Има момент на преоткриване на изкуството и науката като допълващи се дисциплини, основано на тяхната обща цел – търсенето на знание и разбиране за света около нас, споделени аспекти на човешкия опит и усещания.
И двама забележителни артисти от чужбина, работещи на полето колаборации между наука, бизнес, изкуство. Rafik Anadol, който измисля халюцинираща машина при артистична резиденция в Google и Tomás Saraceno , който има архитектурно образование, специализация в НАСА и вече повече от 20 години преплита изкуството с науката, технологиите и биологията.
А изложбата „Райско блато“ е удължена до 10.03.2024. Идете, вижте, чуйте, помиришете, проследете, помислете и се вдъхновете.
Всички снимки,използвани в публикацията са от официалния сайт на Мария Налбантова – http://www.marianalbantova.com/