Масовите информационни технологии промениха начина, по които помним. Проектите ни са дигитални, без хартиени записи. И са много податливи на дигитално стареене и забрава. Особено уязвими са формите на съвременно изкуство и социално взаимодействие. Инсталации, светлина, звуци, пърформанс. Искаме ли в България да съхраним тези произведения на съвремието ни?
Интересът към темата за дигиталното съхранение на близкото минало отвежда авторката на блога към професионалната среда на Философския факултет, катедра „Библиотечно-информационни науки“ към Софийския университет. Защитата на магистърската теза „Запазване и каталогизиране на дигитални и временни форми на съвременно изкуство в библиотечни колекции“ поставя началото на по-дългосрочни изследвания към докторска програма в тази област.
Паралелно с академичната работа се развива и проектът Art Stylus – пространство за експерименти, дигитални изложби, публикации и наблюдения върху начина, по който изкуството оставя следи в дигитална среда. Проектът изследва не само произведенията, но и връзките между пространство, документация, метаданни и културна памет. Сред основните въпроси са: какво остава след едно временно събитие, как може да бъде описано и как може да бъде съхранено за бъдещето.
Като практическо продължение на тези идеи авторката разработва неофициален демонстрационен архив на част от светлинните инсталации на фестивала LUNAR, изграден с отворения софтуер Omeka. Прототипът следва подходи и стандарти, използвани в музеи, библиотеки и институции за културно наследство. На този етап архивът съдържа информация за конкурсната програма „Ярки хоризонти“. Демонстрационния архив може да бъде разгледан на адрес:
https://lights.stylus.space/
Изследователският интерес обхваща по-широкото поле на дигиталното изкуство, временните художествени форми и техните следи в културната памет.