Депозита в библиотеките и историческата отговорност за знанието
През 1537 г. френският крал Франсоа I полага основите на една от най-трайните културни практики в Европа, пренесена след това и по света – задължителният библиотечен депозит. А знаете ли защо Франсоа I издава декрета за депозита? Дали пет века по-късно, вече в епохата на изкуствения интелект, сме изправени пред сходна нужда?
Да се пренесем в първата половина на XVI век – във Франция, в двора на Франсоа I
Годината е 1537. Печатната преса вече навлиза с пълна сила и предстои големият скок към масовото разпространение на знание. Но дали само знание?
През същата година френският крал Франсоа I издава прочутия декрет Ordonnance de Montpellier. Една от частите постановява (в свободен превод от автора на блога):
„Никоя книга не може да се продава във Франция, ако предварително не бъде предоставено копие в кралската библиотека.“
Благодарение на тази инициатива днес имаме закони за задължителен библиотечен депозит, а с тях – и цели национални колекции, съхранили културната памет на епохите.
От днешна гледна точка никой не би оспорил значението на този декрет. Но какво всъщност подтиква Франсоа да го издаде?
Един от важните поводи е т.нар. Афера на плакатите (Affaire des Placards). На 17 и 18 октомври 1534 година Париж и още няколко големи френски града осъмват облепени с позиви срещу Католическата църква. Появата на печатната преса създава условия за тайно печатане на много диплянки. Един от плакатите дори е залепен на вратата на спалнята на Франсоа I. Печатното писмено слово поражда конфликт, който води до първата остра проява на враждебност между протестанти и католици във Франция.
Словото се оказва в нова роля – носител на конфликт, съпротива, убеждение. Кралят разбира, че новата медия – печатът – може да го изненада и заплаши. Първоначално крал Франсоа I забранява печатането, но три години по-късно търси друг начин за регулиране на съдържанието. И създава депозита. Историята с Affaire des Placards може да се проследи през френската статия в Wikipedia. Екземпляр от Плаката е възстановен за пръв път в музея на печата и графиката в Лион.
Оттук можем да направим два извода:
- Отпечатаното слово не е неутрално и не е ефимерно – то формира идеи, влияе на общества, поражда действия.
- Управляващите често са изненадани от развитието и използването на технологичните иновации, появили се по време на тяхното управление. И управляващите играят ключова роля в регулирането им.
Промените, породени от печатната преса
Няма съмнение, че преходът от ръкописи към печатни книги през XV и XVI век е голяма технологична иновация, която пренастройва човешкото съзнание. Историкът Кристина Донди (Cristina Dondi), изследовател на ранното книгопечатане, отбелязва в книгата „История на книгата в Западната и Източната традиция“ (СУ, 2021) един ключов детайл:
„Външният вид на печатната книга първоначално се определя от навиците и вкусовете на читателската публика, формирани по време на ръкописите; от XVI век насетне обаче потребностите на книгопечатането в крайна сметка променят вкуса и възприятията на обществото.“
И в продължение на 500 години бяхме свикнали знанието да има фиксирана, статична форма – текст, подготвен от автор, преминал през редакторски екип, отпечатан и запазен в институция. Дори радиото, киното и телевизията се подравниха по този зададен от книгите модел на структурирано и завършено съдържание.
Днес сме изправени пред комплексна промяна: при изкуствения интелект знанието няма постоянна форма
Изкуственият интелект генерира и адаптира отговори според конкретното запитване и условията на системата. Това вече не е стабилна „медия“ с автор, редактор, издател и копие в библиотеката.
Днес разработчиците развиват и променят AI системите, държавите ги регулират, а изследователите ги наблюдават, но липсва обща инфраструктура, която да свърже тези дейности и да запази резултатите им във времето.
Концепцията за AI депозит: Библиотеките като място за наблюдение и памет
Днес дигиталното общество може да установи нормативен модел „AI депозит“, сходен с въведения през XVI век от крал Франсоа I библиотечен депозит. Той ще развива начини за изследователски достъп до актуални AI системи и архивиране на резултати от взаимодействия през времето.
Анализът на информационните вариации в отговорите, породени от непрекъснатата трансформация на езиковите модели, би могъл да е основна тема за изследванията. Това, което изкуственият интелект е генерирал като приемлив отговор в началото на 2025 година, може да се промени съществено само след няколко актуализации на софтуера. Без фиксиран архив обществото губи възможността за ретроспективен анализ – няма да можем да проследим как, кога и под какво влияние се е променила „мисълта“ на машината, а оттам и влиянието ѝ върху множество потребители.
Ето защо съвременният AI депозит не трябва да бъде просто достъп до последния потребителски интерфейс, а регламентиран изследователски достъп до настоящи и архивни отговори на моделите.
Описание на модулите на AI депозит:
Модул 1 – Депозит на достъпа
Всяка компания, предлагаща широко използвани AI услуги в дадена държава, предоставя на определени обществени институции независим достъп до своите системи. Когато е технически възможно, този достъп обхваща и архивни версии.
Във всяка голяма библиотека ще се обособи специален „AI читателски отдел“ – компютри, от които може да се задават въпроси на различни AI системи и да се виждат отговорите, нюансите и как се променят във времето. И ето пример: влиза един университетски изследовател, решен да проучи знанията на изкуствения интелект за поемата “Градушка” на Пейо Яворов. Преподавателят не е удачно да разчита на собствения си профил, защото върху отговорите на модела може да повлияе историята на персоналния акаунт. Той ще може да използва библиотечните AI профили, за да сравни и документира отговорите от няколко различни системи.
Библиотеките ще съхраняват проведените тестове, използваните запитвания, получените отговори и данните за условията, при които са генерирани.
Модул 2 – Обществен контрол
Библиотеките организират изследователски сценарии по актуални обществени казуси. AI отговорите се анализират спрямо особеностите на националния и културния контекст.
Струва ми се, че за България ще е много полезно, ако някой попита „Финансова пирамида или перспективен бизнес е поредната рекламна кампания за супер инвестиция?“. В „AI читателски отдел“ ще се види дали всички модели дават един и същ отговор, как го аргументират и дали се позовават на проверими източници. Особено интересни са нюансите при повторни въпроси – когато потребителят стане по-настоятелен, някои модели запазват предпазливия си тон, а други дават по-пряка оценка. Такива отговори биха могли да се запазят в библиотеката за бъдещо проследяване – за да се види как и дали се променят с времето.
Модул 3 – Връзка с разработчиците и държавните органи
Резултатите от някои сериозни и обществено значими проучвания се изпращат като официална обратна връзка до заинтересованите страни. Последващи тестове проверяват дали има развитие по проблемите, откроени в проучванията.
В заключение
AI депозитът би могъл да свърже регулацията, научното наблюдение, обществения достъп и дългосрочното съхранение. Това е възможност Европа да приложи натрупания опит на библиотеките и архивите към една нова форма на динамично знание – това, което се променя заедно със системата, запитването и потребителя. Без подобна инфраструктура значителна част от историята на комуникацията между човек и AI ще остане собственост и памет единствено на компаниите, които създават и управляват AI системите.
Източници:
Wikipedia, Affaire des Placards,
достъпно от https://fr.wikipedia.org/wiki/Affaire_des_Placards
Музей на печата и графиката, Лион, Le Placard de 1534 contre la Messe
достъпно от https://noscollections.imprimerie.lyon.fr/index.php/Detail/objects/3773
“История на книгата в Западната и Източната традиция”, съставител Красимира Даскалова, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2021 г. ISBN: 978-954-07-5109-2
“Печатната революция в Европа”, изследванията по проекта, ръководен от Cristina Dondi, достъпно от https://www.printingrevolution.eu/
Снимка:
Заглавната снимка е генерирана по лична скица и е развита с помощта на изкуствен интелект.