Докато преглеждах културни новини, попаднах на информация за инсталацията Library of Us в Маями, представена през декември 2025 по време на Art Basel Miami и Faena Beach Miami. Първото, което ме привлече, беше трансформацията на образа на библиотека. Тя вече е архитектурна културна среда, в която книгата функционира като образ, атмосфера и повод за присъствие.
Инсталацията представлява въртяща се триъгълна библиотека с ширина 15 метра, съдържаща 2500 подбрани книги. Осветената триъгълна скулптура се върти като стрелка на компас в кръгъл отразяващ басейн, а около басейна е проектирана маса за четене с ширина 21 метра. Върху нея ежедневно се поставят подбрани от автора книги, а през деня се чува глас, който чете фрагменти от различни текстове. Посетителите не се доближават до самата библиотека – тя е отделена чрез водния кръг. В Library of Us книгите не са предназначени за традиционно четене, а функционират като елемент от пространствена композиция и представят автора и неговата концепция.
Smithsonian Magazine в свое отразяваане казва, че „Library of us“1 кани посетителите да стъпят на бавно въртящата се платформа и, ако желаят, да вземат един от допълнителните томове, поставени на дълга извита маса, да седнат на една от пейките на инсталацията и да четат. Инсталацията включва и LED екран, простиращ се през библиотеката и проектиращ линии от книгите.
Автор на инсталацията е Ес Девлин2, съвременен артист с впечатляваща кариера в областта на визуалните изкуства.
Интересът ми към публичната инсталация ме насочи към търсене на други версии на проекта и така открих и по-ранна реализация на проекта в Милано – Library of Light. Две инсталации с различни имена, в два различни града и контекста, но със сходна логика: книгата като пространствен и културен елемент.
В Милано инсталацията е била представена в началото на 2025 година в институционална културна среда Pinacoteca di Brera, по време на дизайн събитие3, пред публика, която вероятно е по-малко на брой и по-сдържана в публичните си реакции. В Маями се представя в открито обществено пространство, с много по-видима и експресивна публика. Това личи и в следите, които остават онлайн: от Маями има множество лични видеа и коментари, докато около миланската реализация свидетелствата са подчертано културни.
Различни реакции на публиката
Както при много временни и експериментални инсталации, реакциите на публиката при срещата с инсталацията Library of Us са разнообразни. По голяма част от посетителите споделят възхищението си от мащаба, от визуалния ефект, от идеята книгите да бъдат извадени от обичайната си среда. За други преживяването е по-скоро объркващо, особено когато очакванията са формирани от силно стилизирани промоционални образи.
Съвременните публични инсталации, в комбинация с лесното споделяне в социалните мрежи, привличат и специфичен тип публика, за която преживяването не е крайна цел, а средство. В тези случаи взаимодействието с произведението се подчинява на потенциала за заснемане и разпространение, а не на неговия замисъл.
Такъв пример се появява в едно от видеата от събитието: посетител наруши правилата и влезе в басейна – бавно, медитативно, за да покаже, че свободата е спонтанна. Но наличието на сценично заснемане на постъпката му, контролираният, почти актьорски жест на нарушителя и липсата на реакция от непосредственото обкръжение, ни насочват към възможността действието да е предварително подготвено. Няма последващо обяснение или позиция от извършителя и това допълнително измества фокуса от съдържание към ефект, което го доближава до практиките, описвани като „rage bait“ – съдържание, целящо да предизвика гняв за по-голяма ангажираност.
В социалните мрежи реакциите не закъсняват. Видеото се разпространява бързо и предизвиква масово възмущение. В профила @gimme.miami4 се появява публикация със заглавие „This is why we can’t have nice things Miami“. Този тип реакции напомнят добре познат модел – възмущението съпътства съдържанието и допринася за неговото разпространение.
Наблюдавах, че след този случай правилата около инсталацията се променят. В следващите дни се наблюдават ограничения за публиката – достъпът е контролиран, а във вътрешната зона се допускат само деца. Поведението на един участник води до промяна в начина на функциониране на произведението.
Още по-интересна е липсата на реакция от страна на културните медии и местните сайтове. Случаят остава практически неотразен, което може да се тълкува като съзнателна стратегия за избягване на допълнително разпространение на подобни провокации.
Запазване на историята на инсталацията
Наблюдението върху тази инсталация води и до въпроса за архивирането на подобен тип проекти. В сайта на автора има представителна информация за инсталацията, екипа и техническата реализация. Липсва обаче по-структурирано описание на самото произведение като културен обект.
В резултат, за да се ориентира човек, остава да разчита на търсене по име, разпръснати статии и лични впечатления на посетители. Реакции има, преживяване има, но устойчив запис почти липсва. Този проблем не се отнася само до конкретните инсталации. Той поставя по-общ въпрос: как големи, временни и комплексни културни проекти могат да оставят следа след края си, така че да се превърнат в документирано културно събитие, към което може да се върне и друг, освен този, който го е преживял на място.