ИТ и социален експеримент: Как функционират публичните информационни транспортни системи у нас през лятото на 2026 г.
Посочените часове, цени и наличности отразяват конкретното ни планиране и пътуване през юли 2026 г.
Това лято предприех с дъщеря ми едно малко пътуване без автомобил от София до Варна, а оттам до Несебър. Исках да ѝ покажа как човек може да се придвижва самостоятелно с обществен транспорт, да проверим как функционират публичните информационни транспортни системи и как транспортът осигурява среда за посещение на културни мероприятия и туризъм. Тя също прие идеята с интерес и ми съдействаше през цялото време.
Целта ни във Варна беше концертът на оперната прима Ермонела Яхо (Ermonela Jaho), а в Несебър – Старият град, морето, туризъм. И на двете места имахме и срещи с приятели. Бяхме предвидили да се върнем от Несебър до София с личен автомобил, а пътуването в едната посока започнахме да организираме седем дни предварително.
Оказа се, че е възможно да стигнеш навсякъде с добра организация и комфорт на пътуването на границата на поносимостта.
Накратко от ИТ експеримента (юли 2026 г.)
- Дигитална фрагментация: Липсва единна платформа за междуградски автобусни билети в България. Търсенето изисква проверка сайт по сайт.
- Липса на гъвкавост: Местата за удобни автобусни курсове се изчерпват дни по-рано – спонтанното пътуване без автомобил е трудно осъществимо.
- Сравнение цени и транспорт София – Варна (в една посока):
– Влак: ~15 € | 8 часа (риск от закъснения и жега);
– Автобус: ~20 € | 6.5 часа (по-бърз, но с ограничена физиологична достъпност);
– Самолет: >100 € | 1 час (бърз, но финансово непропорционален) - Основен извод: Публичният транспорт у нас все още изисква пътникът да нагажда нуждите си спрямо услугата, а не обратното.
От София до Варна: Избор между две неудобства и една по-скъпа алтернатива
Първият въпрос беше как да стигнем до Варна – влак, автобус или самолет.
Според разписанието на БДЖ най-бързото пътуване с влак за нашата дата продължаваше малко под осем часа. Единият влак тръгваше в 7:00 часа и пристигаше в 14:43, а другият – в 10:10 и пристигаше в 17:52. Билети могат да се купят през сайта на компанията. Концертът започваше в 21:00 часа същата вечер, затова по-ранният влак изглеждаше по-подходящ.
Билетът струваше около 15 евро. Цената беше ниска, но допълнително колебание създаваше и лятната горещина. В съобщение на БДЖ от юли 2026 г. се посочваше, че при външни температури над 35°C се увеличава рискът от проблеми с климатичните системи, а ограниченията на скоростта поради високите температури могат да доведат до закъснения. За пътуване от близо осем часа тази несигурност имаше значение при избора ни.
Проверихме автобусите – от сайта на Централна автогара успяхме да видим само разписанието и надпис „няма билети за продажба онлайн“, поне се ориентирахме за имената на превозвачите. Отидохме на сайта на една от утвърдените фирми с обявен автобус за 8:30 часа и показано време за движение 6 часа и 15 минути, цена около 20 евро. Седем дни преди датата автобусът вече беше повече от половината пълен.
Така установихме, че няма единен сайт, в който да са събрани всички автобусни превозвачи, налични места и възможности за покупка.
Самолетът беше най-бързият вариант, но показаните билети за нашата дата струваха над 100 евро. Целта ни беше да проверим една по-общодостъпна схема на придвижване, а не най-бързата възможност и на всяка цена.
Сравнението беше озадачаващо за еднопосочен билет София-Варна: приблизително 15 евро за влака, 20 евро за автобуса и над 100 евро за самолета. Влакът беше много евтин, но изостанал по отношение на бързината и с несигурен комфорт. Автобусът беше по-бърз, но се налагаше търсене в отделни сайтове, ранно резервиране и изискваше добро здраве, поради ограничените спирки. Самолетът решаваше проблема с времето, но на висока цена.
Купихме онлайн от сайта на превозвача 2 билета за автобуса в 8:30, надявайки се да пристигнем в 14:45 както пише.
Когато проверих отново два дни преди пътуването, местата за удобните сутрешни курсове на същата фирма вече бяха изчерпани. Планирането седем дни предварително за сутрешно пътуване се беше оказало оправдано. Спонтанното решение или внезапната необходимост да заминеш на следващата сутрин би било трудно за осъществяване.
Самото пътуване мина относително спокойно. Автобусът пристигна във Варна 30 минути след нашето очакване, т.е. в 15:15. По пътя, в делничен ден, движението беше спокойно, би трябвало автобусът да е постигнал заложените си параметри за скорост и е възможно в обявеното време за движение да не е включена почивката. В автобуса нямаше тоалетна и спря само веднъж за 30 минути – почти по средата на пътя във Велико Търново.
Това означава около три часа пътуване преди почивката и още толкова след нея. Добре е да се направи подготовка на телесните нужди в часовете преди тръгване. Ние двете дори се съобразявахме какво ядем и пием още от предната вечер. Съпругът ми се пошегува, че се подготвяме като за медицинска процедура.
Шегата беше точна. За здрав възрастен човек това е неудобство, но контролирано. За семейство с малко дете, възрастен човек или пътник със здравословен проблем може да бъде причина изобщо да не избере автобуса. Така автобусът като алтернатива на автомобила не е еднакво използваема за всички. Пътникът трябва да приспособи нуждите си към транспортната услуга. Ако не може да го направи, остават по-бавният влак, значително по-скъпият самолет или личният автомобил.
Пътят, който още не е магистрала
Докато пътувахме, особено в района на Търговище, си помислих колко странно е, че основната сухопътна връзка между София и Варна все още преминава през обикновени двулентови участъци.
Сетих се за планината Пинд в Гърция, през която минахме през 2001 г. на път за остров Корфу. Тогава пътуването беше трудно и го разделихме с пренощуване по пътя. По-късно през планината бяха изградени множество тунели и виадукти и преминаването стана несравнимо по-бързо и предвидимо.
Въпросът защо България не е завършила магистралната връзка между София и Варна е тълкуван в медиите, но все още не знаем отговора.
Но от позицията на наблюдаващ резултатът е опростен: разстоянието не е огромно, а пътуването заема почти цял ден. Не знам колко пътувания не се осъществяват, логично е трудната връзка да ограничава туризма, културния обмен и контактите между двата края на страната.
Във Варна всичко беше наред
Самият престой във Варна беше приятната част на пътуването.
Концертът на Ермонела Яхо в Летния театър започна навреме. Тя пя прекрасно и вечерта беше истинско културно преживяване. Хареса ни и това, че може преди или след концерта да похапнеш първокласен сладолед пред театъра. На следващия ден се разходихме в Морската градина, Музея за история на медицината и в още един частен „музей“, за който ще напиша отделно. Вечерта се срещнахме с моя приятелка. Движехме се пеша или с такси.
Такситата бяха нормална и предвидима услуга. Кратките ни пътувания струваха около пет евро, апаратът работеше и получавахме касова бележка. За двама души и при кратък престой това беше приемливо.
За града може да направим извод, че във Варна има културни събития, приятна градска среда и услуги, които работят нормално.
Предизвикателство се появи отново, когато трябваше да продължим към следващото туристическо място.
От Варна до Несебър
Още при пристигането си във Варна купихме билетите за Несебър, т.е. два дни предварително. Вече бяхме разбрали, че е по-добре да сме подготвени. До Несебър няма възможност да се купят билети онлайн.
На автогарата видяхме чужденци, които питаха за билети за деня и получиха отговор, че няма. Не чухме за коя дестинация, затова този единичен случай не доказва постоянна липса в последния момент. Но показа колко несигурно може да бъде спонтанното пътуване за човек, който не познава местните компании и не знае къде да търси алтернатива.
Нашият автобус беше обявен по дълъг маршрут от Варна през Южна България почти до южната ни граница. Очаквах голям междуградски автобус, а пристигна малък бус за около двадесет души.
Трима чужденци също търсеха автобуса. Един от българските пътници знаеше немски и започна да ги води от автобус на автобус, докато накрая ги насочи към нашия. Те платиха на шофьора и изглеждаха доволни, че са намерили места.
В буса климатикът беше изсключен около 20 минути след тръгването, останаха само вентилаторите. Пътят беше тесен и натоварен. Шофьорът разговаря кратко няколко пъти по мобилен телефон, който държеше в ръка. Възможно е да са били свързани с курса – например къде има чакащи пътници или къде трябва да спре. Защо въобще професионален водач трябва да говори по мобилен телефон без устройство свободни ръце, когато вози хора?
Системата в крайна сметка някак ни превози. Никой не остана на пътя. Тя проработи благодарение на случайна човешка помощ, импровизация и търпение на пътниците във все по-горещия бус. Ето влязохме в Несебър.
„Ще ни вземеш ли?“
Пристигнахме в центъра на Несебър, пред общината. Около автобуса веднага се събраха десетина души – семейства с деца и багаж. Започнаха да питат шофьора:
„Ще ни вземеш ли до Стара Загора?“
Вероятно са знаели, че автобусът трябва да мине оттам. Но очевидно не са имали сигурни места. Достъпът им до редовната линия зависеше от това колко пътници са останали в буса и какво ще реши водачът.
Това ми се стори особено странно. Хора с деца и куфари чакат и се надяват да бъдат качени в автобус, който продължава на стотици километри до голям областен град в България. Ако няма места, не е ясно каква е следващата им възможност.
Отново транспорт има. Но липсва сигурността, че той действително е достъпен за теб.
„Скъпо ли ви е? Давате ли десет?“
С дъщеря ми се отправихме към пет – шест таксита, които чакаха наблизо. Хотелът ни беше на по-малко от 2 километра.
Във Варна бяхме плащали около пет евро за градски курс от около 3-4 километра. Реших, че в морски курорт цената може да бъде по-висока, но повече от 10 евро не бих дала.
Още като споменах хотела, шофьорите ни казаха, че до там цената е 15 евро. Последва въпросът: „Скъпо ли ви е? Давате ли десет?“
Питаха се един друг дали има сделка за 10 евро и само един от тях се съгласи да ни закара. Таксиметров апарат не беше включен. Цената беше определена предварително чрез договаряне.
Това беше силен контраст с Варна. В единия град се качваш, апаратът работи и плащаш според изминатото разстояние. В другия пристигаш с багаж и трябва да преговаряш с група водачи за кратък курс.
Десет евро не бяха непосилна сума. Проблемът е, че човек без автомобил се оказва в зависима позиция. Няма удобна местна връзка, има багаж и няма особена възможност да откаже.
Чужденец, който не знае разстоянието и не говори български, вероятно би платил поисканите петнадесет евро и би останал с впечатлението, че това е нормалната тарифа.
В заключение: Добри места, трудни връзки
Транспортният експеримент вече е завършил. Двете изследвахме как можем да организираме самостоятелно пътуване без автомобил, съдействахме си и бяхме като екип. До Варна всичко беше напълно приемливо. Но след пътуването между Варна и Несебър и пристигането в хотела дъщеря ми направи своя извод:
„С кола е по-добре.“
Варна ни предложи прекрасен концерт, срещи, разходки и нормални услуги. Хотелът в Несебър беше добър и първите дни минаха приятно в морски занимания и срещи с приятели.
Видяхме, че връзките между тези места често са най-слабата част. И така губим спонтанни пътувания, вътрешен туризъм, посетители за културни събития и възможността хората да живеят, учат и работят по-свободно между различните градове.
Страната ни не е лишена от добри места. Трудното е да ги свържем.