Три публични събития, три различни усещания у хората
Публичните инсталации и събития се очаква да влязат в директна среща с хората. Начинът, по който посетителите достигат до тях, е част от преживяването.
Инсталация в Америка
Тези дни в Маями беше представена инсталацията „Library of us”. Тя е част от по-голямо събитие Art Basel Miami. Следях я от професионален интерес, самата инсталация е любопитна и ще има отделна статия.
Докато изследвах живите реакции в различни видеа, ми направи впечатление голямото задръстване. Хората изминаваха за няколко часа разстояние, което обикновено се взима за 20 -30 минути. Дори в едно видео момичетата имаха планове по залез да са пред инсталацията, а се разочароваха, защото гледаха залеза от колата в задръстването.
Трябва да кажа, че властите в Маями изглежда правят опити да подобрят достъпността, дори чух за водно такси, но оплакванията от задръстванията бяха все още доста.
Придвижване в Китай
Преди няколко дни видях новина, че в Китай има специален бизнес – измъкване от задръстването. Обаждаш се, идва човек с мотопед и те качва. Друг човек остава в твоята кола, за да я закара до крайната ти цел. Това ми се видя прекалено.
И тук се замислих, че досега не съм виждала видео как хората в Китай посещават публични събития. Например как отиват на фестивала на Ледените фигури в Харбин или на мапинг фестивал в Шанхай. С автомобил, метро, автобуси?
Състезание в Европа
Сетих се, че преди 6 години бяхме в Ница за кратка екскурзия. В края на месец май, в Монте Карло се провежда състезание от Формула 1. В един от дните има безплатен вход за всички, това е Формула 3 за млади състезатели. Много хора от Ница и околностите отиват на състезанието. И ние разбрахме и тръгнахме.
Как беше организирано?
Имаше извънредни влакове от гарата в Ница и пристигането в Монте Карло беше напълно приемливо. И после се придвижваш с градски транспорт или пеша.
Къде избирате да присъствате на събитие – Европа, Америка, Китай?
Когато става дума за публични културни събития и инсталации, въпросът не е само какво се показва, а и как хората достигат до него. Артистът не носи отговорност за градската организация. Но когато изкуството излиза в публичното пространство, въпросът за достъпа неизбежно става част от преживяването. Транспортът, организацията и редът не са технически детайли, а част от преживяването.